Велинград

Забележителности

Исторически музей

Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в с. Каменица е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението.

През следващите десетилетия в училищни и читалищни музейни сбирки се събират много свидетелства за миналото на този район. На тази основа през 1952 г. се създава Градски исторически музей – Велинград. По-късно той се преобразува в Къща – музей “Вела Пеева”. С решение на Министерство на културата от 1991 г. отново се променя статутът му на Исторически музей – Велинград. Оформени са следните отдели: Археология, Възраждане, Етнография, Нова и Най-нова история и Художествен отдел. В тях се съхраняват и проучват повече от 19 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи.

Музеят разполага със специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали. В тях са представени постоянните експозиции за Вела Пеева, етнографска изложба, изложба за великденски писани яйца и изложба за Николай Гяуров.

Крепостта Цепина

Крепостта Цепина се намира на няколко километра северозападно от родопското село Дорково.Цепина е средновековен град-крепост. Крепостните стени обграждали територия с площ 25 декара. На най-високо място на хълма се издигала цитаделата - замъкът на деспота. При археологическите разкопки са разкрити жилищни сгради, две средновековни църкви, части от стенописи и мраморни облицовки, както и два релефа с изображения на апостолите Петър и Павел. По склоновете на хълма се намирало предградието - жилищата на гражданите, които оставали извън защитата на керпостните стени.

Деспотският замък бил ограден от крепостни стени с дебелина 1,6 м. Единствената входна врата била високо разположена и достъпът до нея ставал чрез подвижна стълба. Изкачилите се по нея я изтегляли и прибирали зад стената, после слизали в двора на замъка по неподвижна стълба от вътрешната страна. Замъкът се състоял от жилищна сграда, стопански постройки, жилища на прислугата, водохранилище, параклис. Сградата, в която живеело семейството на деспота, представлявала осмоъгълна кула, вероятно на 4 етажа, достъпни чез дървени стълби в средата на кулата. В основите имало самостоятелно водохранилище, на приземния етаж се намирали складовете за храна, на втория и третия живеело деспотското семейство, а на върха - деспотската охрана.

Храм "Света Богородица”

Идеята за построяването на православна църква в помашкото село Лъджене се появява след започналото след Съединението заселване в него на православни българи от други части на България. Инициатори на изграждането са свещеник Георги Иванов Баев, кметът на Лъджене Георги Благов Бакърджията, Иван Тодоров Масларов, Стою Докумов и Илия Хрисчов Калъчев. През зимата на 1896 година общинският съвет взима решение за начало на строеж.

Строителството на храма започва през август 1896 година. В основния камък на църквата в стъклено шише са поставени написаният от Стою Докумов и Атанас Зидаров възпоменателен Акт и монети. Архитект на сградата е швейцарецът Емануел Лупос от Пловдив, който в 1894 – 1895 година участва в изработването на градоустройствения план на Лъджене. Строители са Илия Калинков и зет му Апостол от село Скребатно, Неврокопско. Материалите са дарение от гражданите. За довършването на работата са взети 2500 лева заем от Константин Хаджикалчев, който е изплатен по-рано от предвидения двугодишен срок, като парите са събрани най-вече от власите християни, живеещи из Пещерско.

Строежът е завършен през есента на 1897 година.

Храмът е осветен на 30 юли 1900 година от викарния епископ на Пловдивската митрополия Антим Брегалнишки.